Традиция и символика

Баба Марта бързала. Мартенички вързала, бели и червени, жълти и зелени...

Белият цвят на мартеницата първоначално символизира мъжкото начало, силата. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността и непорочността – белият цвят е цветът на Христос. Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането. Първоначално женските сватбени носии са червени.

На 1 март всички си закачат мартеници на видно място: по дрехите, по ръцете, по косите, кичат се и домовете. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Мартеницата е своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е един магически ритуален акт: те пазят къщата, да не влезе в нея злото, болести и немотия. Според преданието, дошло от древността, те носят здраве, щастие и дълголетие.

Баба Марта е хилядолетна българска традиция, която символизира края на зимата и идването на пролетта. Произходът й може да е прабългарски или тракийски. Традицията е позната и в Румъния, а в миналото и в Македония. Всяка година , в първите дни на март, българите си подаряват мартеници (мартенки, байници) - преплетени конци, най-често червени и бели, но се срещат и зелени с най-различна форма и си пожелават здраве и щастие с думите "Честита Баба Марта".

Обичаят е дъблоко свързан с 1-март , когато според българския народ започва новата стопанска година. Tака, в народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ – ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време – пак женското, но стихийно, рушащо начало.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието. Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето.